Родови снимки

Старите албуми, забравените в шкафа кутии със стари снимки, пазят спомени, истории. Ароматът на старите снимки е пропит с тези спомени. Макар и черно-бели, вече леко избледнели или пожълтели снимки, спомените и историите, които ни разказват са шарени, както шевиците по дрехите, които са бродирали, и чергите, които са тъкали нашите майки, баби, прабаби и т.н. Спомените и снимките може да избледняват, но пъстротата на родовата ни история си остава все така шарена и ярка. Историите са тук и днес, но спомените за тях се размиват нерядко от сълзите на болка, несподелени чувства и въздишките от дълбоко крити емоции, които отнасят пласт след пласт цветовете, а дълбоко, незнайно къде скрити и пазени тайни, карат дори черно-белите цветове да избледняват.

Може да е старомодно, може да не е в крак с новите технологии, но снимката на хартиен носител, която можеш да вземеш в ръце, като по този начин се докоснеш до всички, държали я в ръцете си и разглеждали я преди теб, носи в себе си особен енергиен заряд. Да усетиш аромата й - аромат на отминали години, на други времена. Да почувстваш емоцията на хората на снимката и така да се потопиш още по-дълбоко в духа на времето - е преживяване, което събужда в нас усещането за свързаност и принадлежност.

Отворете старите албуми, избършете праха от кутиите със старите снимки и седнете с вашето семейство, вашите роднини и дайте възможност да се върнат спомените и на историите да бъдат разказани.
Можете да споделите с нас снимки и история, които с удоволствие ще публикуваме на нашия сайт.

Спомен: "Да разглеждам старите семейни снимки си е цял ритуал. Като малък сядахме с баба и в захлас слушах историите, които се крият зад образите. Все не ми омръзваше. (Добре, че тук-там с моливче съм писал кои са хората на гърба на снимките). Усещах, че има нещо тайнствено в това надникване в миналото. Може би на баба не й е било лесно да си припомня и да ми разказва за хората, които вече ги е нямало, да среща очите, останали загледани в бъдещето, носещи своите надежди, страхове и радости… А може би това завръщане към спомените й носеше утеха, може би и радост… За мен бе важна топлата й прегръдка, когато сядах до нея, гласът й, който ме водеше по пътеките на времето, разбирането, че всеки идва отнякъде, че всеки е свързан с някого… Онзи ден навън валеше, а майка ми ме посрещна на село с приготвени няколко албума със снимки. (От доста време опявам, че искам пак да ги разглеждаме) Седнахме на диванчето и започнахме пътешествието. Капките дъжд отмиваха забравата, поплакахме си, посмяхме се, взирахме се в знайни и незнайни очи и усещахме как сърцата ни бият в един по-голям общ ритъм, свързващ миналото и бъдещето… Накрая прибрах албумите в големия картонен едновремешен куфар, където си почиват и сами си разказват истории. Защо в куфара ги съхраняваме, не знам. Може би да ни напомня, че всички следваме своите пътеки във времето."